Коронавипуск 2020: Оптимисти въпреки несигурността
Промените, доведени от почти отменените балове и несигурното постпандемично бъдеще не притесняват дванадесетокласниците, завършващи в най-странната година на това хилядолетие.
Автори: Виктория Колева, София Енчева, Ивайло Илиев, Александра Дралчева, Катерина Добрева.
Обичани и очаквани празници, които отбелязват началото на „истинския живот“ за едни и са символ на показен кич и лош вкус за други, абитуриентските балове безспорно са вододелен момент в живота на младежите, и то не само в България. През 2020 година тази разделителна линия е повече от символична – традиционната радост от провеждането на празненствата, кандидатстването в университет и плановете на завършващите за бъдещето останаха в сянката на разпростиращата се в световен мащаб пандемия от вируса COVID-19.
Несигурност за утрешния ден, риск от зараза и тежка тримесечна изолация белязаха всички ни, но още повече - завършващите гимназисти, които в нормални времена биха крояли планове за бляскава бална вечер, учене за кандидатстудентски изпити, заминаване в чужбина... На младежите, правещи първите си стъпки в света на възрастните, по принцип не им е лесно, но за т.нар. „Коронавипуск 2020“ задачата става още по-трудна заради допълнителните неизвестни...
Затова екип на sCOOL Media реши да се допита до самите абитуриенти, техните родители и експерти, за да разбере как COVID-19 обърка плановете им, като се започне от бала и се стигне до следващите стъпки в техния живот. Изобщо - как се промени техният свят заради пандемията?
Краткият и простичък отговор, който всички споделят, е, че животът продължава въпреки ограниченията, а бъдещето е доста по-малко плашещо, отколкото си мислим.
Абитуриентски бал по време на пандемия: мисията (не)възможна?
Алис Сандалова , ученичка в ППМГ "Никола Обрешков", гр.Казанлък. / СНИМКА: Личен архив
“В началото на годината може би не чаках с нетърпение така мечтания от някои бал, но след карантината той се превърна в единственото нещо, което можеше да ми върне носталгичното усещане за класната стая, в която нямаше как да се върна. Трябваше да си взема три месеца от училище в шест часа...разбирате за каква емоция става въпрос”, казва Алис Сандалова, ученичка от казанлъшката ППМГ "Никола Обрешков".
Дали обаче избързаната отмяна на противоепидемичните мерки и позволяването на масовите празненства не направи от баловете буквален „пир по време на чума“? В последните дни в медийното пространство се появи новината, че ученик, болен от коронавирус в град Велико Търново, е отишъл на бала си, без да знае, че е заразен, и към днешна дата (5 юли) осем от неговите съученици, родители и учители са диагностицирани с COVID-19. Развилата се ситуация във Велико Търново постави под съмнение доколко провеждането на абитуриентските празници е било добра идея.
Някои абитуриенти смятат, че изолираният случай в старопрестолния град се преекспонира. „Цената на баловете според мен не е чак толкова висока, колкото хората смятат.
Това е едно събиране, в което всички ние се забавляваме. Не беше чак толкова страшно и не беше „бал с маски”, както повечето хора се шегуваха с нас“, разказва Паола Крушовенска от НПМГ-София. Според нея е било въпрос на лична отговорност болното момче в Търново да не ходи на бала си, а не празненствата на всички да бъдат отменяни заради риска от зараза.
Паола Крушовенска и Явор Пеев - абитуриенти от Националната природо-математическа гимназия в София. / СНИМКА: Личен архив от завършването
Мнението на ученици като Паола е напълно разбираемо – повечето зрелостници смятат бала си за своеобразен апотеоз на пет години учене в гимназията и трудно приемат идеята, че то за малко им беше отнето заради извънредната ситуация.
„В началото на това нещо [пандемията – бел. ред.] бях изключително тъжен, че ще изпусна точно най-забавните си последни три месеца от училище”, разказва Явор Пеев, също от НПМГ-София.
„.Но когато се видях отново на бала със своите приятели, осъзнах, че връзката ни изобщо не е изгубена.
Забавлявахме се като за последно.
Може би ни е било доста по-трудно, може би сме изпуснали много моменти, но важното е, че всичко завърши добре“, добавя той.
Розалина Карамалакова - родител на абитуриент от Стара Загора / СНИМКА: Официален сайт на ЦПЛР-Стара Загора (Център за подкрепа на личностното развитие)
Подобно чувство се споделя и от родителите на завършващите, които смятат бала за важен момент от живота, и то не само на децата си, а и своите собствени.
„Всяка година, когато дойде май месец, всички родители и възрастни хора отправят поглед към младежите, които за последен път прекрачват прага на учебното заведение.
Тази година предвид епидемичната обстановка завършването на нашите деца беше малко по-различно.“, сподели Розалина Карамалакова, родител на абитуриент от Стара Загора.
Румяна Сандалова - началник на отдел „Образование“ към община Казанлък и родител на Алис Сандалова. / СНИМКА: Личен архив
Румяна Сандалова – началник на отдел „Образование“ към община Казанлък гледа на ситуацията и от перспективата на експерт, и като родител на зрелостник.
“Относно завършващите тази учебна година мога да кажа, че те бяха най-ощетените от създалата се ситуация. Ощетени от възможността да преживеят последните най-вълнуващи дни със своите съученици.
Дни, които за всички зрелостници са най-емоционални и наситени с вълнуващи моменти покрай матури, оценки, кандидатстване, изпращане, балове, бъдещи планове…
Споделянето остана само във виртуалното пространство.
Емоциите - изживени самостоятелно.
Много от желаните моменти на заедност - изгубени безвъзвратно”, казва тя.
Според нея учениците са си заслужили баловете заради стриктното спазване на забраните за мероприятия по време на извънредното положение и бързото и зряло организиране на баловете в последната минута.
Ронит Сингх, студент по компютърни науки в NYU: “Готов съм да приема реалността на живот зад екрана”; “Преминаването онлайн, особено в технологичната индустрия, няма да има особено негативно влияние - то вече е факт, и то отдавна.” / СНИМКА: Личен архив
Мишел Рашид, студентка по право и политология в NYU: “Чувството да бъдеш малко или много ограничен е отвратително.”; “Онлайн средата влоши мотивацията и фокуса ми.” / СНИМКА: Личен архив
Чувства срещу суровата реалност.
Отвъд емоционалната страна на нещата обаче отворен остава въпросът дали разрешаването на баловете няма да донесе повече неприятности, отколкото позитиви. Според МОН абитуриентските празници е трябвало да бъдат отменени поради епидемичната ситуация в страната подобно на много други държави, където балове и официално дипломиране не се осъществиха.
Двама бъдещи първокурсници от Нюйоркския университет (NYU) в Абу Даби - Ронит Сингх от Бихар, Индия и Мишел Рашид от Исламабад, Пакистан, споделиха, че дипломирането и абитуриентските празненства в техните страни не са се случили заради противоепидемичните мерки.
„Нямах сбогуване или дипломиране заради COVID-19. Мисля, че училището ни постави под огромно напрежение през последните месеци - едва бяхме започнали да се приобщаваме към условията на пандемия и беше изключително трудно да поддържаме високия темп на учене“, разказва Мишел Рашид.
Златина Джамбазова, дванадесетокласничка в СУ „Антим I“ в град Златоград. / СНИМКА: Личен архив
От друга страна, за част от завършващите балът няма толкова голямо значение, особено при ситуация на пандемия, и е по-важно да се обърне внимание на промяната, която предстои след завършване на средното образование.
„Балът не е най-значимото събитие от живота на един зрелостник, а бъдещето не може да бъде планирано, но това, което можем да направим ние, е да създадем предпоставка то да бъде обещаващо!
Според мен актът на дипломиране е много по-значим в живота на един абитуриент, отколкото бала.
Дипломирането е истинският празник на това, което си постигнал през ученическите си години.“, сподели Златина Джамбазова, дванадесетокласничка в СУ „Антим I“ в град Златоград.
Завърших! А сега накъде?
И така, за добро или лошо, баловете се проведоха и свършиха, но след тях идва още по-голямата несигурност - как ще продължи животът на гимназистите в един променен до неузнаваемост постпандемичен свят.
Как ще се насладят на промяната на средата, която идва с влизането в университет, ако лекциите са само онлайн?
Как ще заминат в чужбина, когато границите може да не бъдат отворени?
И изобщо има ли смисъл да учат, ако след няколко години ще излязат от университетите в свят в икономически амок?
“Очаквах с нетърпение университетския живот като шанс да преследвам целите си, свързани с академичната сфера и извънкласните дейности, но последните няма да се състоят.
Отлагането на следването беше опция, но след преценка на ползите и недостатъците от такъв сценарий сметнах, че ще изкарам есенния семестър онлайн”, разказва Мишел Рашид от Пакистан, която е очаквала с нетърпение да усети цялостната атмосфера на кампуса и да се запознае с професорите си.
Ученето в онлайн среда не поражда особен ентусиазъм и у Паолина Крушовенска от София.
„Обучението не е само презентации и word документи – суха материя, която трябва да поемеш.
Взаимоотношението между учители и ученици е много ценно”, смята тя и допълва, че според нея дигиталната среда унищожава комуникацията между хората.
Доц. д-р Стела Константинова Ангова - Катедра “Медии и обществени комуникации”, Факултет “Икономика на инфраструктурата” и гл.ас. Д-р Иван Иванов Вълчанов - Катедра “Медии и обществени комуникации”, Факултет “Икономика на инфраструктурата”: “Качественото образование винаги е сериозна основа и сериозна стъпка за развитие както професионално, така и като член на обществото. Освен знания, то дава изключително различен поглед към другите хора, живота и света. То остава висша ценност.” / СНИМКИ: Официален сайт на УНСС
Не всички са толкова черногледи относно преминаването на университетското обучение в дигитална среда. За доц. Стела Ангелова и гл.ас.
Иван Вълчанов от катедрата “Медии и обществени комуникации” в УНСС бързото и ефективно преминаване на лекциите в интернет, както и успешната онлайн кандидатстудентска кампания служат за пример, че българските висши учебни заведения успяват да се адаптират бързо и успешно към несигурното бъдеще.
“Студентите, които бяха на живо в аудиторията, бяха редовни и на занятия в облачната система.
Появиха се и някои други хора, които не са били редовни и на занятия, тъй като са работили, но сега тази облачна система им позволи по някакъв начин да успеят да се включат и да правят задачи.
Мисля, че студентите бяха доволни.Това поколение, все пак, е дигитално поколение, за него не е проблем да общува по този начин и да живее”, казва доц. Ангова от УНСС.
“Кризата всъщност можем да я погледнем като една невероятна възможност да преминем бързо в облака и да можем да организираме нашия университетски живот там, но контактът на живо в аудиторията е незаменим.
Всички ние чакаме с нетърпение да посрещнем наесен нашите нови студенти в аудиторията”, допълва тя.
Стефка Златева и Николай Христанов - образователни експерти от “Интеграл” с дългогодишен опит в областта на кариерното ориентиране: “Приоритетно е заложено здравето на студентите и решенията, които учебните заведения взимат, са съобразени с тази цел.”; “Мотивираните и търсещи своята успешна бъдеща реализация кандидати не са променили своите нагласи.”; “Макар и настоящата ситуация на относителна неизвестност да създава несигурност, българските зрелостници са изключително адаптивни и я приемат като предизвикателство, с което са уверени, че ще се справят.” СНИМКИ: Личен архив
Но, изглежда, дванадесетокласникът е доста по-адаптивно същество, отколкото си мислим, защото затварянето на граници и извънредните положения не могат да го спрат - нито да иде на бал, нито да отиде да учи в чужбина.
“Към настоящия момент можем да кажем, че първоначалната несигурност при обявяване на извънредното положение по отношение на предстоящите планове за образование в чужбина отмина и в момента кандидатстудентската кампания продължава с нормални темпове”, споделят образователните консултанти от агенцията за обучение в чужбина “Интеграл” Стефка Златева и Николай Христанов.
Според тях други фактори - като например увеличаващите се от догодина такси за обучение във Великобритания - всъщност мотивират повече хора да кандидатстват и да хванат последния влак, отколкото COVID-19 кризата е накарала канидат-студенти да се откажат от учене там. И неудобствата като хибридното учене онлайн-офлайн и нуждата от социална дистанция не притесняват българските ученици. “Макар и настоящата ситуация на относителна неизвестност да създава несигурност, българските зрелостници са изключително адаптивни и я приемат като предизвикателство, с което са уверени, че ще се справят”, завършват консултантите.
За други обаче, COVID-19 промени из основи плановете за образование в чужбина, като пренасочи зрелостници към висшите учебни заведения в България. „Желанието не е изчезнало напълно, няма да лъжа, всеки търси новото, различното, интригуващото. Brexit, а по-късно и пандемията, ме подтикнаха да погледна по-сериозно на възможностите, които България предлага за амбициозни и трудолюбиви младежи не само в сферата на образованието, а по-късно и като реализация“, разказа Алис Сандалова, избрала да учи в Американския университет в Благоевград, след като първоначално се е целила в британски университети.
Изглежда, че въпреки сериозното разтърсване, през което преминаха в последните няколко месеца абитуриентите, и то в една от най-ключовите години от техния живот, те успяват да продължат напред, сякаш нищо особено не е станало. Както се и полага на всеки млад човек.
Може би има какво да научим от тях?